Рано сутрин в 7 часа на гарата във Враца е просто много студено и никакви философски размисли и страсти не могат да те спасят от мартенското утро. Раницата ти подскача нагоре надолу при всяка изнервена стъпка. И въпреки всичко тялото ти потрепва от вълнение, докато се качваш в 7:34 във влака, готова за седемчасовия път до Варна. БДЖ съществува от 1885 година и съм почти сигурна, че нищо не е подменено от тогава. В това се крие чара му. Чак очакваш, като слезеш да видиш Хогуортс, но просто се озоваваш на гарата във Варна. Тук идва момента на някакви мъгляви спомени за такси, регистрации и всичко онова, което няма място в един интересен разказ.
Оказваш се заобиколен от голямо количество нови хора, за които знаеш точно едно нещо – те се интересуват от философия. Помещението се изпълва с едно жужене, минават десетки нови лица пред очите ти, изливат се върху главата ти десетки нови имена, които просто знаеш, че няма да запомниш. И точно тази картина е символ на най-примамливата възможност, която предлагат олимпиадите – създаване на приятелства из цялата страна. А още по-интересно е, когато горепосочената олимпиада е по философия, защото пред теб биват представени различни мнения по фундаментални въпроси, което всъщност се оказва една от най-образователните и обогатяващи части от цялото събитие. Да можеш реално да защитиш тезата си, да изслушаш другия, да вникнеш в неговото становище, води до научаването на нова информация и развитието на когнативните способности.
Ах, ето официалната част. Пред теб излизат видни интелектуалци да ти пожелаят успех и малки балеринки да те заредят с настроение. Те се въртят, майките им отстрани им пляскат, пачките им са цветни и ти не можеш да не почувстваш топлина, която се разлива из тялото ти. Цялата програма е за нас. Цялото старание, цялото време и енергия е вложено, за да се покаже, че нашите постижения не са маловажни. И няма как в един такъв момент да не си помислиш, че всичко лошо, което бива изговорено ежедневно в медиите за българската младеж не може да е истина. Заобиколен си от тези млади, будни хора, притежаващи ума да постигат и амбициозността да действат. Бъдещето някак изглежда изпълнено с надежда. Чак се пръска по шевовете от светлина.
Самият изпит не е нещо, от което смятам, че ще излезе интересна история. Сядаш. Дават ти материали и четири часа оставяш мозъка си да работи на пълни обороти. Знанията се преплитат с творчеството и ти знаеш, че независимо от класирането накрая това е било едно ценно изживяване. Изживяване от, което си спечелил много повече от определен брои точки.
За клишираните ползи от олимпиадите може да прочетете във всеки официален сайт. Но детайлите са това, което правят изживяването наистина магично и го изпълват със смисъл. Животът е много повече от учебниците и книгите, но точно те са тези, които могат да те доближат до магичното в битието.
